Накъде?...

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 23, 2008 9:57 pm

Джесика ги погледна. Цялата се беше изчервила.
- Казва се Синимар.
- Добре. - отвърна Дейшала. - Това е начало. Какво иска от теб?
- Нямам представа, но двамата не се харесваме много или поне аз не го харесвам. Мразя го.
Андер повдигна вежда.
- Защо така?
- Имахме си спречкване в миналото, което няма да забравя лесно. - Джесика се изчерви още повече.
- Ще ни споделиш ли за какво става дума. Може да ти помогнем. - каза Андер.
Личеше си, че на Джесика и е неудобно да говори, но тя знаеше че сама няма да може да се справи. Страхът от него, който се беше загнездил дълбоко в душата й не и позволяваше да се изправи срещу него.
- Преди да загубя брат си един ден беше към залез слънце когато той ми налетя. Ако брат ми не се беше намесил може би сега щях да имам деца.
Джесика сведе поглед за да скре едната сълза, която се стече по бузата й.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 28, 2008 11:06 pm

Дядото я изгледа съчувствено. Определено горкото момиче беше преживяло огромен шок. Споменът за опита да я изнасилят сигурно щеше да я натъжава всеки път, когато се сети за него, но не трябваше да проваля живота й.
- Недей така, моето момиче. - каза успокоително той.
Потупа я по рамото и започна да ровичка из робата си за нещо. Отново се разнесе шум от дрънчащи колби, шишенца, кутийки и бог знае какви други неща. Очевидно търсеше някакъв предмет, който не можеше да открие.
- Съжалявам, не открих кърпичка. - той се усмихна невинно.
Гледката на стареца, който тършуваше из огромната си роба, за да намери кърпичка се стори доста забавна и Джесика се засмя.
- Ето, виждаш ли? Точно така те искам. Сега нека дойде онзи ... Сеновар и ще си има работа с най-великия маг в цял Хейлдор!
Андер се изпъчи предизвикателно. Обичаше да се гордее със себе си и да се хвали и това беше удобен момент да го направи. Дейшала въздъхна - беше свикнала с проявите му, макар и да ги беше позабравила.
- Сега, да намерим Реван и Меи и да тръгваме към Трите залеза!
- Е, почакай, Андер. - каза Дейшала. - Спътниците ти може да се изморени. Доста са пътували напоследък.
Старецът изсумтя недоволно измрънка нещо под носа си и каза "уж" примирено :
- Ъ, добре де ... Щом е така ... проклятие ... Да ги намерим, да си починат, за да можем да тръгнем.
Той потри нервно пръсти. Беше забравил, че все пак спътниците му може да имат нужда да си починат преди да направят един от най-великите преврати в историята.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 29, 2008 11:18 am

- Шпионин?- прошепна елфата и се намръщи леко:- Валхеру не могат да влязат тук, но преспокойно могат да пращащ марионетки след нас, докато не излезем на открито и не им се отдаде възможност тогава да поемат нещата в свой ръце.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 30, 2008 7:03 pm

Дейшала се усмихна:
- Не всички крием такива неподозирани способности като теб! Пък и ще е добре да се заредим с търпение за срещата си с Трите залеза... Не можем да пристигнем със спътници, изтощени от какви ли не преживявания...
Андер кимна разсеяно.
- Сега да вървим да намерим Меи и Реван. Тази бележка може и да е знак, че валхеру не са се отказали от преследването си... Кой знае колко от шпионите им са плъзнали наоколо...

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Ное 08, 2008 5:20 pm

- Отивам да потърся още нещо интересно - изправи се Реван. Мей остана да чете, а той се насочи към филовския раздел. Успя да се скрие зад една от библиотекарките и се оказа зад шпионина, който се беше леко преместил, за да вижда по - добре. Реван изчака минута - две да се изчисти терена, обхвана врата на полуелфа и стисна. Остави припадналия на една маса, полегнал до разтворена книга и се върна при Мей.
- Оня ще спи поне час. Но по - добре да се върнем при другите.
Мей кимна и се изправи. geek

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Дек 10, 2008 10:58 pm

Андер вървеше припряно и си мърмореше нещо под носа, което никой обаче не можеше да разбере. Дядото беше съсредоточен до такава степен, че дори не забеляза кога се блъсна в Реван. Младежът беше застанал на едно място и гледаше очудено стареца.
- О, друже, какъв късмет, че ви намерихме!
Андер стана от земята, на която доста ефектно се беше приземил преди секунди. Изтупа робата си и се огледа наоколо с присвити очи.
- Видяхте ли кой ме замери с камък, че да падна?
Всички се вгледаха в него с недоумение.
- Очевидно не. - той нагласи шапката си. - Сега, имам едно предложение за вас. Но тук не ми се приказва, защото ме боли гърлото! - при последните си думи той повиши глас.
Доста глупаво имайки се придвид, че се престураваше, че има болки в гърлото.
- Айде да си отиваме в приюта, че там е най-хубаво!
Целият монолог ставаше на висок глас с цел да заблуди хората или елфите, които слухтяха наоколо. Най-вече онези, които бяха " замерили " Андер с камък.
- Да вървим към Стъклената принцеса, там има пещера, където мога да ви кажа нещо важно.
Той надигна важно колана си и се усмихна приятелски на Меи. Изглеждаше му по-спокойна от преди, това беше добре. Виж, зеления меч изразяваше някакво странно подозрение спрямо Андер, но той не му обърна внимание. Трябваше да стигнат до пещарата - там вече със сигурност щяха да бъдат в безопастност.
Дългия преход из лабиринта от уличики не затрудни никой от групата макар че бяха изморени. Андер знаеше, че трябва да си починат, но изминалите събития показваха, че границите на Кристилор могат да бъдат преодоляни от членове на Ордена.
Ефирната вода едва докосваше пясъка около пещарата. Входа беше обърнат към плажа, но от едната страна се беше образувало малко езерце - дело наприлива. Там имаше няколко скали, които бяха сухи в най-горната си част и служеха идеално за столове. Старецът покани всеки да седне и застана важно пред тях. Огледа ги и се усмихна. Определено имаше вкус как да подбира спътниците си - Дейшала, Меи, Джесика и Реван, както и вълчетата им бяха идеални за целите, които имаше той. Дядото се усмихна и размаха припряно тоягата си наокло шепнейки някакви думи. Всеки усети леко напрежение, което в миг изчезна. Защитна магия, която беше усъвършенствана от стареца да има и опцията да не пропуска звуци от вътре на вън.
- Ще свалим Трите залеза от власт. - наруши изведнъж тишината той.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Дек 11, 2008 1:27 am

- Досега не ми се е случвало да участвам в преврат. - Реван кръстоса крака. - Кога започваме? И още един въпрос. Като казваш ние, оох... - точно тогава от него изкочи естествен, но смятан за непричен звук. - извинете. Та като казваш ние, нас осмината ли имаш предвид?

Admin : Оправи си поста, редовете са по-малко от 5 ^^

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Дек 12, 2008 4:34 pm

Дядото се огледа наоколо. Може да беше възрастен, но можеше да брои, при това доста добре. Е, вярно в грамажа на съставките не беше много точен, но пък досега не се беше случило нещо фатално. Но никога не беше късно де.
- Кои осмината?
Реван поклати глава и посочи вълците. Андер се вгледа в животните замислено прокара пръсти през брадата си :
- Ами, да. Даже имам подходяща идея, но трябва да я дообмисля. Може да е опасна.
Дядото се усмихна тайнствено. Имаше план, който щеше да проработи безотказно ако нещата се развиеха както трябва.
- Ама, вие какво мислите за преврата? Съгласни ли сте, имате ли някакви идеи как да процедираме? Доброволци за планове? Дейшала, Меи, Джес, Реван? - той се наведе. - Вълци?
Смяташе своя план да остави за резервен ако някой от първоначалните се объркаше.

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Дек 12, 2008 11:42 pm

- Аз лично съм съгласен - отвърна Реван - Особено, ако ще навредим на валхеру - Дядката се подсмихна, а младежа смени положението на краката и продължи:
- Обаче точно в момента нямам никаква идея. Само една и тя се нарича дрямка. Може би утре. - Галфорд и Маладиктчо се прозяха, а секунди след това и Сам ги последва. - Между другото, ако на някой му хрумне да използваме отвари, предлагам ти да не ги правиш.

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Дек 13, 2008 5:05 pm

- Аз ще се съглася.- отвърна категорично Меи, което беше изненадващо и за нея самата. Толкова уверено никога не би предполагала, че може да потвърди нещо, особено пък такъв преврат, но свалянето на Трите залеза беше важно и може би това й даваше сили да говори по този начин:- Напълно. Но идеи и при мен липсват, а що се отнася до съня, не мисля че бих успяла да заспя, поне не и в скоро време.- повдигна леко рамене и погледна към вълците, които вече се бяха свили на земята и се унасяха спокойно.

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Дек 13, 2008 7:25 pm

- Няма да сме осем, а девет, ако ще броим и домашните любимци... - Дейшала се усмихна - Моят Махакос просто обича усамотението... Пък и не е свикнал да се върти около краката ми... Предполагам, че просто ще се появи отнякъде по някое време...
Елфата замълча. Така или иначе животните нямаше да променят кой знае какво. "Трите залеза" не бяха банда глупаци. Ако действаха прибързано и необмислено нямаше да имат никакъв шанс... Тя погледна Андер:
- Ясно ти е, че преврат не се прави от ден за утре... Което ще рече, че вече си подготвил нещо... Или поне се надяваш нещо, не е ли така? И в крайна сметка ще ни трябва подкрепа от вътре, за да успеем...

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Дек 13, 2008 11:36 pm

Андер си спомни пантерата на Дейшала. Беше наистина красиво, но и опасно животно. Дядото определено не искаше да се бие срещу нея, защото щеше да има много затруднения.
- Аз? Да имам предварителен план? Невъзможно.
Той се ухили неразбиращо.
- Тя е права. - Меи се размърда.
Старецът се усмихна. Наистина нямаше нещо по-точно в предвид, но беше понаучил доста от Ситни Мръдналия. Плановете, които беше начертал през многобройните си пътувания включваха повечето тайни входове и изходи из всички дворци иц Хейлдор. Не беше ясно как ги е ткрил, но беше факт, че всички бяха верни. Андер се беше погрилжил лично да ги използва всички. Е, без един. Този в двореца на Трите залеза. Но сега определено можеше да му се отдаде шанс да ги провери.
- Вътрешния човек си ти, Дейшала. Никой няма да задава въпроси - щом сме в палата значи стражата е преценила, че ще ни пусне. Това ни улеснява. Едно влизане в тронната зала ще внесе смут, но ако успеем да направим една отвара нещата ще си дойдат на мястото.
Андер се подпря на тоягата си. Не виждаше друг начин да се влезе в двореца на Трите залеза, а щом влезеха официално щяха да са под наблюдение. Преминаването през тайния коридор им осигуряваше 10 минути преднина, която можеше да се окаже решаваща ако изиграят картите си както трябва.

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Дек 13, 2008 11:58 pm

- Отвара?- въздъхна Меи, като се досещаше за евентуални последици:- Добре.- въздъхна пак и погледна към Андер, май щеше да се заеме с това, поне щеше да си припомни някои стари уроци които Джиерда й беше давала:- Какви съставки ще са ни нужни? Мисля, че ще се справя, докато вие разучавате... може би.- повдигна леко рамене и се загледа към високите скали, оформящи различни фигури.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Дек 14, 2008 4:32 pm

Андер се огледа подозрително. Нима се съмняваха в неговите способности да прави отвари?! Добре, нека си направят за тях, той щеше да си забърка една отделно - досега винаги беше разчитал на своите отвари и никога не го бяха подвеждали. Е, есетсвено страничните ефекти и самият ефект на отварата често не отговаряха на желаното, но с повечко въображение вършеха работа.
- Значи, целта е да влезем в двореца и да сложим Трите залеза под свой контрол. Идеята ми е да се направи отвара за трансформиране, но със забавен ефект. Тоест в момента, в който влезем в тронната зала животните да вземат нашето тяло, а ние тяхното. - старецът се усмихна. - Да, всички ще се целят в хората, не в животните. През това време ние ще напреднем до Трите залеза, които ще са прикалено заети с "натрапниците" и ще успеем да ги притиснем в тила. В смисъл отварата има забавящ ефект няколко минути, колкото да си намерим прикриващи позиции за телата си, така че да не ни ранят елфите, а после трябва да трае 5 минути най-много. Така, когато сме в тила на Трите залеза ще се превърнем в хора. И именно това е трудното. Освен, че трябва да вкараме забавящ ефект, времетраещ ефект, трябва да вкараме и лека телепортация, иначе ще е глупаво съзнанието ни да се върне в телата, които са примерно до вратата.
Всички гледаха недоумяващо стареца. Такава отвара щеше да се прави поне два-три дни, а и беше доста сложна.
- Знам, че изглежда сложно, но пък, за щастие това е нещото, което прави живота толкова интересен! Сега ми се пие горещ шоколад ...
Андер си разтършува из мантията си. Отново познатото дрънчене и мятане на робата насам-натам. Най-накрая, старецът измъкна някаква мръсна тенекиена чаша и някаква кесийка. Наведе се към езерцето и изми чашата хубаво, а после я напълни с вода. Изсипа малко прах от кесийката, котя прибра моментално и с помощта на тоягата си сгря водата. Взе си една пръчка от земята и разбърка. След секунди пиеше топъл шоколад от княжество Девнол.
- Е, какво мислите за плана?

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Дек 14, 2008 7:57 pm

- Смятам, че планът е добър. - отвърна Джесика. - Аз нямам никакви възражения.
Джесика се изправи и се отдалечи на няколко крачки за да се поразтъпче.
" Това не ми харесва, ама никак." - запротестира Сам.
" Знам, че не ти харесва, но това е единствения план. Ако имаш по добър кажи"
Вълкът замълча. Джесика се разхождаше напред назад, после се върна при останалите, които още си говореха. Седна тихо на мястото си и отново ги заслуша. Явно те си имаха доста голяма пердстава, какво ще правят. Тя щеше да им помогне естествено, но не смяташе да им създава неприятности затова слушаше внимателно....

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Дек 17, 2008 8:00 pm

- И на мен плана ми звууучи добре. - прозя се в шепа Реван. - Има тръпка. Надя-
вам се само отварата да подеейства - нова прозявка. - И да няма някакви странични действия. Ама май забравихме да питаме още някого
- Кого? - погледна го Мей
- Животните. Макар, че поне Галфорд не вярмам да има кой знае какви възражения. А сега лека нощ. - Младежът видя едно чисто и удобно място в близост до снежния вълк, легна използвайки раницата си за възглавница, зави се с якето и затвори очи.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Дек 18, 2008 1:14 am

Меи въздъхна тихо и се усмихна:
- И аз подкрепям плана, харесва ми. Звучи вълнуващо, а ми е и любопитно. А и животните наистина се съмнявам да имат осолени възражения, макар че Маладикт е още мъник.- погледна към вече спящото вълче и се усмихна още повече, но след миг усмивката й помръкна:- Но имаме друг проблем.- смръщи се леко и тревожно погледна зеления меч, като стисна дръжката му силно с една ръка:- Джиерда не одобрява това съзнанието ми да напусне тялото ми, той като тя е... как да кажа, малко странна, като магически потенциал и...- елфата замълча, опитвайки се да намери по- подходящи думи ,така че да не предизвика духът да се появява и да обяснява лично:- Има голяма вероятност да завладее тялото ми сама и после да не може да го освободи, по този начин съзнанието ми да остане във вълчето. Сложно е, моята душа и духът на Джиерда са свързани още от раждането ми, може да се каже че вървим винаги ръка за ръка, като кръвта ми е главното активиращо средство за голяма част от личните магии на Джиа.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Дек 18, 2008 5:46 pm

Андер отпи още една глътка шоколад. Спомагаше за умствената му дейност. Все пак човек на неговата възраст имаше нужда от стимулизиращи средства на паметта.
- Ами Джиа е ... симпатяга, но не можем да позволим да вземе тялото ти.
Явно идеята духът на меча да завземе тялото на Меи не допадаши и на нея самата. Очевидно както винаги щеше да има усложнения.
- Е, добре ... Това вече е доста тревожно. - дядото отпи пак. - Ами то и аз се чудех къде да се дяна. Смисъл нямам си животинче и мислех да прибягна до крадене на някое от града, ама няма да стане.
Меи погледна Андер едва ли не виновно. Не искаше да създава неприятности, но ясно осъзнаваше, че признанието за Джиерда определено осложнява нещата.
- Ами ако аз взема тялото ти, ти на Маладикт? А вълчето вземе моето? Така ти ще можеш да се приближиш до Трите залеза, а аз ще пазя телата ни до колктото мога. Все пак след преврата ще са ни нужни. При това цели.
Дядото остави чашата си на камъка.
- Ти познаваш най-добре вашат връзка с Джиа, наясно си с опасностите и всичко. Кажи ако има друг начин да направим нещо. Просто е нужно елф да отнеме властта от Залезите, за да може народът да признае преврата. При това условието е да са два елфа. Ти и Дейшала сте ключови фигури и трябва да сте там, когато Трите залеза са обезоръжени.
Андер се почеса и отново взе чашата си отпивайки.

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Дек 19, 2008 12:39 am

- А не може ли три?- това прозвуча малко нагло, от което Меи стисна очи и прехапа раздразнено устни:
- Стига.- промълви и погледна от лявата си страна, от където беше дошъл и женският глас, където и след малко се появи полу- прозрачната фигура на Джиерда със скръстени ръце инамръщено изражение:- Стига вече с това...
- А, не, не, не!- поклати глава духът и се взря в стареца, като присви очи още повече:- Кажи ми кой си наистина? Струваш ми се страшно познат, но ми липсват няколко десетки години от паметта ми, така че...- въздъхна тихо и изчезна ,като се появи от другата страна на Меи и с ръка на рамото й:- И да вземеш нейното тяло? По- скоро бих жертвала душата й за някоя магия.
- Джиерда! Веднага!- повиши глас младата елфа и стрелна зеленокосият дух с поглед. Тя изсумтя тихо и дръпна ръката си от рамото на момичето, като просветна в бледо зелено и се върна в предишната си, оръжейна форма. Меи въздъхна разочаровано и пак вдигна глава към Андер виновно и смутено:- Съжалявам за това. Тя смята, че те познава от отдавна, но не знае от къде... малко странно, но... не знам. Съжалявам, че видяхте част от недоволството й.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Яну 15, 2009 2:12 am

Дядото килна глава на една страна любопитно. Явно Джиерда наистина си спомняше нещо, но то бе перакалено малко, за да се досети кой е наистина. Да, забавно. Имаше за придружителка дух, която е чувала за Господаря на Времето. Наистина, малко бяха хората, които бяха чували за тази фигура, а още по-малко, които вярваха, че съществува. Очите на Андер се устремиха любопитно към меча, а после към Меи.
- Ама аз само предлагах! Защо се ядоса толкова. - старецът поклати глава. - Измислете някакъв план, защото аз се изчерпах.
Дядото скръсти ръце и тупна на земята. Наистина, той просто се беше отпуснал и седнал. Естествено усети се и магия, която да улекоти допира му със земята.
- Все пак това, че ние ще напривим преврата не значи, че ние ще сме владетели. Не бих искал такава отговорност ...
Андер се унесе в приказки забравяйки, че около него има още хора.
- Андер! - Меи го прекъсна. Беше наиситна притеснена.
- А, да. Извинявам се. - той я погледна виновно.
- Ама, то така се получава. Винаги искат да ми пробутат власт, дето не я ща!
Меи въздъхна. Дядото като че ли се окопити и направи знак с ръка, че е приключил. Направи се, че заключва устата си и хвърля ключа във водата. Усмихна се многозначително и зачака предложения. Беше ясно, че ще влязт в палата скоро, но как щяха да се справят със Залезите беше пълна мъгла за всички.

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Яну 16, 2009 8:56 pm

Реван се събуди и се протегна. Сънят го беше ободрил и се чувстваше отпочинал. Вълците още спяха. Дейшала също беше със затворени очи. Джесика и Мей си говореха нещо, а дядката сладко хапваше шоколад.
- Да имаш случайно резервен? - поиска си нахално Реван

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Авг 26, 2009 3:30 pm

Следващият ден над Кристилор беше необичаен. Държавата наистина имаше ново управление, но не заради преврата на Андер и останалите. Не ... нещо беше покосило Залезите в съня им. Песнопенията, които изпълниха въдуха не можеха да бъдат описани с думи. Тъгата, която се лееше от тях беше осезаема за всички. Из цялата държава плъзнаха тежките дипли на тъга, която щеше да държи елфите в талазите си още дълго време. Улиците на градовете странно опустяха и вече не се виждаше характерното оживление. Дърветата като че ли спряха да излъчват магическа енергия, а цветята наведоха глави.
Беше черен ден.
Всички чужденци бяха принудени да напуснат страната.
Така и стана. Дори Андер и приятелите му трябваше да си идат. Естествено, елфите можеха да останат, но останалите се разпръснаха. Не се знаеше кой накъде е отишал, защото всеки се чувстваше някак засегнат от загубата на Залезите. Цялата тъга на елфското общество сякаш се беше наслоила във всеки един от групата и те се разделиха, за да намерят нови приключения.
Но заплахата оставаше.
И Андер го знаеше много добре.
- Пак ще се срещнем ... - си повтаряше дядото, докато гледаше как останалите се пръскаха в различни посоки.
И не грешеше.