Накъде?...

Заглавие: Накъде?... Чет Сеп 25, 2008 7:01 pm

Продължение на "Малко синьо покрито със златисто и шоколад ... "

Втора част
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Дейшала нервно подръпваше кичур от косата си. От няколко дена насам нещо я тревожеше, но така и не успяваше да си обясни какво е то. Във въздуха беше започнало да витае осезаемо зло, но все още не беше сигурна каква е причината. Из улиците се носеха какви ли не слухове, кой от кой по-страшни и ужасяващи. Повечето бяха чиста измислица, но и в тях понякога се криеше доза достоверност.
Улицата беше пълна с народ. Днес беше пазарен ден и в града се бяха стекли продавачи от всички краища. Занаятчии предлагаха стоката си, домакини купуваха хранителни продукти, пастири хвалеха животните си. Деца тичаха насам-натам увлечени в игрите си, а след тях често подвикваха недоволни продавачи, чиято стока беше разбутана, разсипана или счупена. Множество каруци натоварени с какво ли не бяха задръстили улиците.
Жената обичаше да се разхожда сред тълпата. Гмежта винаги й помагаше да разсее мрачните и тревожни мисли. Без да търси нещо конкретно, Дейшала плъзгаше погледа си от сергия на сергия, но неприятното чувство оставаше…

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Сеп 25, 2008 10:01 pm

Саймън се разхождаше из улицата и искаше да си купи нещо с което да отбие времето, но на сергиите имаше същите работи от няколко дена и той не си хареса нищо.Тогава докато оглеждаше една от сергиите видя, че до него има момиче, което и тя гледа същата сергия тогава елфът изрече:
- Здравейте, аз съм Саймън. Не ви бях виждал досега тук?
- Чужденка ли сте или...

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Сеп 26, 2008 10:51 pm

Пътуването беше минало доста добре. Джес, Меи и Реван бързо се бяха сприятелили с екипажа и разбрали с вечно веселия Зарил. Бяха заедно едва един ден, но знаеха, че могат да доверят живота си в ръцете на моряците.
- Зарил, какво ще кажеш да ни дадеш девятката си каро и да спреш да мамиш.
Капитанът се намръщи и хвърли картата.
- Проклети да сте вие с Реван! - изсумтя той.
Андер се изхихика и каза на младежа :
- Дай пет, друже!
Двамата печелеха трета поредна игра срещу капитана и помощника му. Иронията на съдбата беше, че Зарил винаги мамеше, но не можеше да спечели някоя по-свястна ръка.
- Ако бяхте непознати щях за ви хвърля през борда! - ухили се капитанът.
Всички се засмяха дружно. Някъде по палубата трите вълка си играеха весело, съвсем необезпокоявани от факта, че не са на тръда земя. Джес и Меи бяха решили да научат нещо повече за кораба и се разхождаха насам-натам.
Изведнъж до ушите на всички долетя вик :
- Земя на хоризонта!
Реван, Андер, Зарил и помощника му оставиха играта и се насочиха към парапета на кораба. Елфата и момичето също дотичаха при тях. В далечината, на фона на залязващото слънце, се забелязваха очертанията на различни сгради.
- Е, добре дошли в Кристилор. - кимна Зарил загледан в далечината.
Андер въздъхна. Дано да бяха добре дошли.

След час четиримата вървяха из тълпата на пристанищния град, който носеше звучното име Звънкозвук.
- Доста често съм идвал тука, преди доста години беше за последно, ама не се е променило много.
Меи и Джес се оглеждаха любопитно, а Реван оглеждаше тълпата около себе си. по-голямата част бяха елфи - нощни и слънчеви. Всеки се движеше по задачите си и не обърщаше огромно внимание на четиримата пътници. Те, по думите на дядото, се бяха запътили към една прекрасна староприемница, в която можеха да си отпочинат царски.
Внезапно изцвили някакъв кон и тълпата се разбута. Побеснялото животно тичаше без да вижда къде и тъпчеше всичко изпречило се пред очите му. Изведнъж на пътя на коня се оказа една нощна елфа. Тя изглеждаше някак занесена в мислите си и не виждаше задаващата се заплаха. Без да се бави Андер извика :
- Пази се!
Тя го чу навреме и отскочи настрани. И добре че, иначе животното щеше да я стъпче като нищо. Само след секунди някакъв слънчев елф изпрати магия по коня и той се укроти на място.

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Сеп 27, 2008 7:29 pm

Очертаващият се спокоен и даже скучен ден, за няколко секунди ускори хода си. Както си гледаше поредната сергия, Дейшала беше заговорена от някакъв непознат, който й се представи - Саймън. Зададе й някакъв въпрос, който жената не успя да чуе заради шумотевицата наоколо, когато някой извика зад нея да се пази. Дръпна се почти инстинктивно, преди побеснял кон да я стъпче.
Нелел се обърна да види кой я беше извикал и забеляза застаналия наблизо Андер. Първоначално на лицето й се изписа изумление, бързо сменено от широка усмивка:
- Андер, стари друже! Какво в името на боговете те е докарало до Кристилор?

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Сеп 27, 2008 7:58 pm

Андер щеше да продължи по пътя си, когато до ушите му достигна познат глас :
- Андер, стари друже! Какво в името на боговете те е докарало до Кристилор?
Той се обърна, за да види кой го е извикал и застина на място. Нощния елф, който щеше да попадне в копитата на побеснелия кон всъщност беше негова стара приятелка. Не се бяха виждали от години, но въпреки това тя не се беше променила. Всъщност друга възможност нямаше - беше елф.
- Шала! - старецът тръгна към елфата.
Имаше навика да й казва така на галено. Лично негова специална привилегия, защото по принцип жената не харесваше някой да я нарича така.
Той я прегърна бащински и й се усмихна.
- Какво ме води тук ли ... ами, всъщност не знам дали мога да ти се доверя. - закачи я той.
Дейшала се засмя. Обичаше шегите му. Поне на времето.
- Е, защо не проверим?
- Ама, разбира се, ела с нас в "Звезден път". Помниш я много добре, нали? - изкиска се старецът.
Преди години, когато работеха заедно за Окото на съгледвача бяха успели да изпочупят всички прозорци и предмети в хана. Причината бяха няколко пияници, които бяха решили, че са боговете на света.
- Разбира се, че помня. Тогава бяха различни времена и хората бяха добре дошли в пристанищния ни град.
- Вече не е така, нали? - Андер беше сериозен.
Елфата поклати отрицателно глава.
- И аз така си мислех. - старецът въздъхна. - Но, прости ми, колко съм глупав! Това са моите приятели - Меи, Реван и Джесика.
Той се обърна и се приближи към тримата, които стояха малко по-надалеч от двамата стари познати ...

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Сеп 28, 2008 12:53 am

" Тъмна елфа?"- Меи беше загубила ума и дума, сякаш гласът й се беше скрил някъде вътре в нея и не искаше да излезе, поне тя така се чувстваше.
" Внимавай, все пак една част от теб е светла. Той беше светъл елф, а ти си наследница на силите му."- обади се Джиа с известна нотка съмнение в гласа си. Момичето се съгласи с думите й, често духът говореше мислено и често казваше истината за някои неща. Меи за първи път срещаше нощен елф, а това я стряскаше още повече, не само че се приближаваха все повече и повече до родината й, не знаеше в какви отношения са в действителност светлите и тъмните елфи:
- Меи Сентмирамитта Джемил.- проговори с тих глас и се усмихна на Дейшала леко.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Сеп 28, 2008 1:17 am

Реван нямаше много опит с нощните елфи. От 4те, които беше срещал за повече от веднъж единият беше Мандар а други двама също бяха участвали в изнасилването и убийството на Джейна, годеницата му. С четвъртия се бяха запознали преди 3 години в Сталонската империя по време на едно кръчмарско сбиване. Елфът по късно бе убит в дуел... Тази тук пък явно бе приятелка или поне позната на Андер
Реван Дакари - поздрави младежът.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Сеп 28, 2008 1:35 am

Джесика я погледна останала без думи. За пръв път виждаше нощен елф. Знаеше, че не бива да я зяпа така втренчето. Каква ли беше разликата между нощните елфи и светлите елфи? Джесика се оттърси от мислите си осъзнавайки, че всички вече са се педставили и само тя е останала.
- Съжалява. Джесика. - предтави се тя.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Сеп 28, 2008 11:23 am

Дейшала усети, че всички я изучават подробно. Имаше изумление, подозрение и просто смущение. Четеше се в погледа. Нелел отдавна беше забравила какво е усещането, когато се сблъска с хора, рядко срещали нощни елфи. Явно частта "нощни" ги смущаваше. Или просто не бяха привикнали. "Както и да е", помисли си жената. Щом Андер им се беше доверил, значи в тях имаше повече, от колкото изглеждаше на пръв поглед. С годините, прекарани до магьосника, се беше научила да се осланя на преценките му. Усмихна се широко на компанията:
- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Дейшала Нелел.
Останалите кимнаха в отговор.
- Е, предполагам, че няма нужда да се задържаме тук? Доколкото разбрах сте се насочили към "Звезден път"?

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Сеп 28, 2008 5:44 pm

Андер също забеляза погледите на приятелите си. Беше разбираемо да се вълнунат как ще се разбират с нощната елфа. Досега единствените им срещу с нощни елфи не бяха протичали много гладко. Е, поне пред дядото.
- Разбира се, че натам. - Андер кимна положително. - Знаеш, че винаги отсядам там, когато идвам в Кристилор.
- Предполагам, че там ще можем да поговорим повечко? - попита Дейшала.
- Естествено.
Групата се насочи към споменатата староприемница. Тя от доста време служеше за сборен пункт на бленове на Окото, които бяха тръгнали по различни мисии. Сградата беше голяма, просторна, с множество стаи и три етажа. Тук човек можеше да се сдобие с информация много рядко - посетителите не си отваряха устата дори за грандиозен подкуп. Знаеха, че тук идват високопоставени хора, които могат да не искат да се разбира, че въобще някога са стъпвали в Кристилор.

Заглавие: Re: Накъде?... Пон Сеп 29, 2008 6:47 pm

Групата се настани в едно по-изолирано сепаре. Заведението беше прилично пълно - нито твърде претъпкано, нито твърде пусто. Всеки си поръча по нещо и скоро напитките пристигнаха. Дейшала оглеждаше внимателно спътниците на Андер и се чудеше какво ли ги е накарало да тръгнат с него на път. Пътешествията със стария магьосник винаги бяха изпълнени с опасности, но въпреки това елфата винаги се чувстваше много повече в безопасност в негово присъствие.
Нелел се замисли. Явно в слуховете от тези дни имаше доза истина. Време беше да разбере...
- Предполагам, че сега ще можете да ми кажете какво ви е довело в Кристилор?

Заглавие: Re: Накъде?... Пон Сеп 29, 2008 7:12 pm

Андер отпи бавно от огромната си чаша шоколад. Облиза се (малко невъзпитано от негова страна, но той се чувстваше сред приятели) и се усмихна на Дейшала. От топлата напитка му бяха останали мустаци, но той не беше забелязал, или пък се правеше, че не е.
- Ами дойдохме да говорим със Съвета на Трите залеза.
Нощната елфа се размърда непокойно на мястото си. Останалите се вгледаха в ней очаквателно, следяха всяко нейно движение внимателно. Но преди да успее да каже нещо, старецът се обади :
- Да, знам, не са благоприятно настроени.
Дейшала го изгледа невярващо. Източниците му на информация бяха доста добри.
- Но трябва да опитам. - Андер отпи още една глътка шоколад. - Надига се огромно зло.
За секунда очите на нощната елфа се разшириха. Останалите изпаднаха в мрачно настриение при намекването на валхеру.
- Да не би? - тя дори не се опита да довърши изречението си.
- Да, Шала, Китиара и Терин отново са изпълзели от дупката. С тази разлика, че сега имат тайна база.
На масата настъпи мълчание.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 3:06 pm

Реван отпи от портокалония си сок и си взе резенче банан от плодовата салата. После се заоглежда
- Какво става - беше въпросът на дядото
- Чудя се къде е мястото за усамотение
- Ето там - посочи Дейшала.
Реван отиде и след малко се върна. Седна си на мястото и си допи сока.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 4:36 pm

Меи поклати едва забележимо глава и въздъхна:
- А имат и добри съдружници и слуги, които имат стари сметки за уреждане с всеки един от нас по отделно, което ги прави още по- непредсказуеми и неотказни от целите си.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 5:03 pm

- Меи е права. - включи се в разговора Джесика. - Непредсказуеми са и трябва да бъдат спрени.
Джесика поръча втора пържола за Сам.
"Да не ти стане лошо" - изпрати тя мислите си до вълка.
"Няма. Не се питеснявай. Притеснявам се за теб. Няма да е зле да почнеш да ядеш нормална храна. Стига с тея диети"
Джесика погали вълга зад ушите.
"Не се притеснявай"
Отпи от топлия шоколад и продължи да яде от салатата, която си беше поръчала...

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 6:13 pm

Дейшала потръпна неволно. Валхеру бяха могъщ противник и без база, а сега… Дори и най-злокобните слухове не можеха да намекнат за заплахата, която представляваха Китиара и Терин. А както казваха другите, и съучастниците им бяха доста нахъсани. С годините Нелел се беше научила да презира подобен тип хора – лепки за по-могъщ от тях господар, който им даваше възможност да вършат малките си мръсни действия. Единственото утешение беше, че най-често свършваха убити от същия този господар…
- Братът и сестрата едва ли ще си позволят да нахлуят лично в Кристилор поне на този етап… Предполагам, че целят да всят смут сред елфите и за съжаление успяват. Доста от събратята ми се подадоха на тъмната страна…
Жената замълча. Такива хора носеха лоша слава на расата.
- Имате ли някакъв план? Или ще изчакате решението на Съвета?

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 7:55 pm

Андер остави чашата си и щракна с пръсти. Шоколадът, който беше останал по лицето му изчезна веднага. Явно искаше да говори съвсем сериозно, без никакви шеги или някои от неговите странни навици.
- Съветът е важен, но ще минем и без него. - старецът огледа всеки един на масата. - Валхеру не искат да влизат в Кристилор, защото магията на елфите все още е силна.
Или поне така се надяваше Андер.
- Трите залеза ще са ни много полезни, защото научихме къде е входа за тайният им град. - този път всички се вгледаха в него. - Аз ще успея да мобилизирам Окото, от там и доста от армиите в Хейлдор, но не вярвам, че ще устоят на Китиара и Терин, когато видят огромните им войски и драконите естествено.
В Хейлдор, драконите бяха отдавна изчезнала раса, която се славеше с огромната си жажда за знания и войни. Днес единствените оцелели бяха любимците на брата и сестрата, които сами по себе си всяваха ужас само с присъствието си.
- Елфите са важна част от войските на съюзът, който ще направим срещу валхеру. Съветът няма неограничена власт и повечето от вашия род ще тръгнат с нас. Били са се и преди с драконовите повелители, помнят ги и ще ни помогнат.
Дейшала кимна. Предците им, заедно с расата на ноемис бяха третирани като роби.
- Но да оставим валхеру настрана. Има по-голяма опасност.
Всички се втренчиха в дядото. Нима си беше изгубил ума? Какво можеше да е по-опасно от Китиара, Терин, драконите и войските им?
- Но каква е тя? - Джесика зададе въпроса на всички.
Андер се загледа в прозореца и присви очите си.
- Старите искат да се върнат и почти са успели.
На масата настъпи пълна тишина.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 10:40 pm

Тишината започна да става тягостна. Доста хора все още почитаха Старите богове, тъй като традицията се беше вкоренила в съзнанието на доста хора. Самата Дейшала от малка бе научена да почита Старите богове, но осъзнаваше много добре какво би предизвикало завръщането им. И валхеру в добавка… Хаосът и унищожението щяха да са пълни и необратими.
Трябваше да се действа бързо. И възможно най-ефективно. Дейшала беше сигурна, че из главата на Андер се въртят хиляди възможни ситуации и евентуалните изходи от тях. Но въпреки всичко дали щяха да успеят?
- Добре ти е известно, че повечето от елфите все още се прекланят пред Старите. Което е доста странно, имайки предвид миналото…

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 11:17 pm

Реван изяде и последната хапка от плодовата салата тъкмо, когато Андер обяви, че старите богове почити са се върнали и на масата настъпи пълно мълчание. Самият Реван почиташе Тантаус и бога на светлината, ако изобщо можеше да се нарече почит. но и той не искаше връщането им.
Точно тогава до него достигнаха думите на Дейшала
-...Което е доста странно, имайки предвид миналото.
- Какво минало? - полюбопитства младежът

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Сеп 30, 2008 11:59 pm

" Миналото. Войната на Главните Богове, Тъмнината и Светлината."- промълви Джиерда в съзнанието на Меи и сякаш я изкара от някакъв транс. Отговорът беше кратък, неясен и доста объркващ за младата елфа. Тя самата почиташе Богът на Светлината, Морт и Рит, но само защото го усещаше в себе си. Беше спомен, а може би дори наследствен дълг от елфическия й баща и колкото и да не искаше да е така, да искаше да забрави за вярата в каквито и да е божества, това чувство на почит към Старите богове, Богът на Светлината, съществуваше от години в нея. Излезе от трансът, когато гласът на Джиа я пробуди и тогава чу самият въпрос, зададен от Реван.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 01, 2008 3:27 pm

Интересен въпрос беше това. Малко хора знаеха истинската история, която стоеше зад властването на Старите богове. Естествено, старецът беше запознат с нея, при това от личен опит.
- Ами, преди време, когато Старите са властвали, нещата са излезли от контрол. Древните хроники разказват за постоянна битка за надмощие, която унищожавала цял Хейлдор. Елфите, ноемисите и мрачниците са били първите раси редом с валхеру, които са съществували. Валхеру се приближавали най-много до боговете, защото били направени по тяхно подобие, макар и зло.
На масата отново беше настъпила тишина, докато Андер разказваше.
- Валхеру се явявали нещо като управителите на Старите. Останалите раси били експлоатирани най-жестоко. Елфите били измъчвани, ноемисите пратени долу в мините. Мрачниците били на арените за развлечение за валхеру. Така от елфите се получили орките, а от мрачниците хората.
Всички гледаха като втрещени. Мислеха, че хората са отделна раса, а сега излизаше, че мрачниците били техни предци.
- А ноемис? - поинтересува се Меи.
- Те са били високи, стройни, с бледо-зелена кожа. Излъчвали огромна хубост, за която се говори, че дори нито един елф не притежава. От работата в мините днес са станали такива. Но това не е важно. - старецът въздъхна. - Старите се възгордяли прекалено много и решили да превземат други светове. Само че преди това щели да унищожат Хейлдор, защото за тях нямал особено значение. Постоянните битки за надмощие между тях просто изтощавали този свят. Но те не предвидили една малка подробност - Господаря на Времето.
Андер се усмихна.
- Той искал да запази Хейлдор и затова затворил боговете в Пространствения затвор, от където не могат да излизат. Днес Китиара и Терин искат да ги върнат. Ако Старите си дойдат ще обяват война на Новите богове и ще настъпи хаос. Макар, че Новите са силни, Старите са многобройни и неспособни на прошка.
Старецът заби мрачно поглед в земята.
- Тогава не знам дали и Господаря на Времето ще може да помогне. Най-вероятно ще трябва и Съдбата да се намеси. - той се усмихна едва и погледна приятелите си. Не вярваше, че майка му ще се занимава с участта на Хейлдор. Все пак пред очите й ежедневно загиваха други светове. - Други въпроси имате ли?

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 01, 2008 4:30 pm

" Нека аз задам един въпрос?"
" Какво?! Джиерда, стига..."
Меи се стресна, когато духът пак се намеси и то с някаква странна нотка на мистерия и лукавост:
" Питай... Само това, искам да се убедя че греша!"- тонът й стана настойчив и леко раздразнен. Елфата погледна към стареца и отклони поглед на страни, след секунда пак го погледна замислено:
- Говориш за... Старите Богове и Господаря на Времето, сякаш... ги познаваш лично?
Този въпрос закънтя в главата й, докато не изрече и последната дума, а Джиерда замлъкна мигновено, очаквайки думите на Андер, дори по- нетърпеливо и от Меи.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 01, 2008 7:22 pm

Андер се усмихна. Не беше сега времето за откровения и шокиращи разкрития. Може би щеше да им каже преди да завърши пътя си на тази земя, но не и по-рано. Старецът се досещаше, че Меи няма как да се досети, че той има нещо бщо със Старите или Новите, но пък Джиерда подозираше, ала не можеше да подкрепи хипотезите си с доказателства. Господарят на Времето можеше да се намеси и да направи някой "трик", който да я накара въобще да забрави за твърдението си. За щастие не му се налагаше да използва такива рационални мерки - знаеше, че може би скоро ще разкрие всичко.
- А, както казах, четох го в Древните хроники. Те са рядък ръкопис, който се среща само Сторзоил при жреците на Времето. Те пазят секретни документи, за които смятат, че са историята на Хейлдор. Източниците са сигурни и затова истинската теория за напускането на Старите е точно тази. Не е от онези сладникави романизации, които сте чували. Та, да отговоря на въпроса на Меи - не, не ги познавам, макар че би ми се искало да съм виждал Господаря. Виж, боговете не искам да ги срещам, но ако Китиара успее ще се наложи да се позапознаем. - Андер се усмихна. - Някой път, когато минаваме през Сторзоил може да видите ръкописите, макар че са тайни, библиотекарят, който ги пази ми дължи живота си стократно и ми позволява да им хвърлям по някое око.
Старецът отново отпи от чашата с шоколад. Искаше да види какво впечатление е направила историята му за Старите на околните. Досега само Меи, или по-скоро Джиа, бяха изказали мнение и по-точно въпрос, а останалите мълчаха.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 01, 2008 9:25 pm

Реван седеше и осмисляше чутото. Не знаеше защо, но досега мислеше, че хората са най - старата раса. Или поне една от най-старите. Сега се оказа, че са потомци на мрачниците. Заитригува го и друго, за което Андер не бе споменал.
- А върколаците и огнената раса? - попита младежът и отпи голяма глътка кока кола.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 02, 2008 5:09 pm

" Вече доволна ли си?"
" От части, но има още нещо... нещо, което не ми е ясно и все пак... както и да е, забрави."- замърмори Джиерда и Меи чу въздишката й като гръм в главата си.
" Да забравя? Какво? Има нещо, което не ми казваш, а това не ми харесва. Прекалено много тайни станаха!"- мислено се намръщи елфата.
" Има неща ,за които още не си готова... Баща ти, той почиташе Старите и беше готов на всичко за да върне някои от тях, или по- точно само един."
" Богът на Светлината."
" Да, но и на него не му харесваха някои събития, затова се отрече и беше прокуден..."
" Отрекъл се е?! Но как, нали той..."
" Има време за всичко, нека се убедя в още няколко неща и тогава може би ще ти разкажа. Но ми трябват убеждения, още доказателства и факти, не само думи."
Момичето приведе глава към масата и прокара пръст през ръба на чашата с капучино.