Из града ...

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 20, 2008 1:58 am

Китиара огледа със задоволство написаното. Информацията, която беше получила от Мандар и Маладикт беше изключително важна. Особено за онзи призрачен меч. Терин щеше да знае как да се справи с него, нали все пак имаше подобно оръжие, което е получил като дар от Богът на нощта.
- Маладикт! - извика драконовата повелителка.
- Да, господарке. - той влезе бавно покраняйки се.
- Ето ти писмото за Заи. - жената кимна на вампира да се приближи. - Предай му го и след това си свободен да тръгнеш отново след Меи. - тя се усмихна ехидно. - Те са до Стъклената принцеса, Мандар е там. Аз може и да дойда, но не съм сигурна. И без това са прекалено близо до Кристилор, не искам да се издаваме все още.
Вамипрът кимна разбиращо държейки в ръката си пергамента за Терин. Той понечи да излезе, но Китиара го спря:
- А, Маладикт. - тя се усмихна. - Беше ми изключително полезен. Ще го имам в предвид.
След това жената отново се загледа в някакъв документ на бюрото си. По-точно в една карта. Картата на Хейлдор.

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 20, 2008 11:38 am

Мадарикт напусна града изключително бързо, така както беше и дошъл, но този път имаше повече сила и нямаше скоро да се изтощи, а по път щеше да си потърси и някоя бърза закуска, някой глуповат човечец, който дори няма да разбере от къде му е дошло.

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 20, 2008 3:57 pm

Китиара потри доволно ръце. Дано Терин беше разбрал нещо.
"Сега ми остава проклетия ми брат да не знае нищичко! Нормално за него."
С отегчена физиономия тя се отправи към покоите си. Беше изморена, а нямаше намерение да се изправя срещу Андер в покрайнините на Кристилор. Прекалено опасно беше. Драконовата повелителка вървеше бавно и грациозно. Планът, който се заформяше в съзнанието й беше почти перфектен, само някое чудо би могло да го спре. Естествено, тя имаше и друг - резервен, който можеше да използва в случай, че първият й замисъл се провали.
- Господарке. - някакъв мрачник се приближи до нея и подгъна коляно в знак на подчинение.
- Кажи. - тя дори не знаеше името му.
"Макар, че изглежда симпатичен."
- Маладикт замина и взе един от личните Ви коне.
- Знам.
"Явно си търсиш повод, за да се доближиш до мен. Добре"
- Отряда от Вианските земи се завърна. - мрачникът трепереше, защото знаеше, че господарката му не обича лоши новини.
- И не откри нищо, знам. - тя кимна.
Горкият мъж не можеше да повярва на ушите си. Тя не се беше разбесняла или развикала, нищо.
- Искам да те питам нещо за стражата на града. - Китиара се усмихна похотливо.
Тази вечер валхеру смяташе да се позабавлява. Мрачникът й беше симпатичен и вършеше чудесна работа... Защо пък не го вънегради "неофициално". Той стоеше като вкаменен. Не можеше да повярва, че тя го вика в стаята си. Много малко бяха тези, които бяха успели да угодят на Китиара и съответно да си тръгнат от покоите си живи. Въпреки страха, че това може да е последната му вечер, мрачникът се поклони в знак, че ще я последва. Тя се засмя - кратко и звънко. Освен страха драконовата повелителка всяваше в поданиците си и желание, на което рядко можеха да устоят. И тази вечер мрачникът беше поредната жертва на фаталния й чар.