Из града ...

Заглавие: Из града ... Чет Юни 26, 2008 10:48 am

Преди 5 дни ...

- Ако още веднъж изпратиш отряд да търси Великото знание без аз да знам ще те убия. - Китиара беше бясна. От очите й хвърчаха искри, а от ръцете й струи киселина.
- Успокой се сестричке, нищо не е станало! - изхили й се Терин, който се беше скрил зад огромния си щит.
Братът и сестрата винаги съгласуваха действията си като Китиара измисляше стратегията, а Терин водеше войските. Само че преди един ден Терин беше решил да се позабавлява с маговете от Цитаделата на мъглите и беше отишъл да ги избие само с един отряд горгони, тролове, некроманти и нощни елфи. Но за негово нещастие, първо не можаха да намерят цитаделата, а после маговете ги нападнаха в гръб. Което коства на Терин една рана в лявата ръка и смъртта на всичките му подчинени.
- Излез, страхливецо! - изписка тя задъхана.
Брат й обаче беше достатъчно умен и я познаваше добре, че да знае, че е по-добре да не се показва.
- Извин...ете. - изведнъж Китиара чу нечий глас.
- Да! - изкряска тя и насочи ръката си към новодошлия.
Той имаше съобразителността да се наведе и киселината не успя да го засегне.
- Открихме следите на Смахнатия.
Внезапно Китиара спря да изпраща киселина към всички кътчета на тронната зала.
- Нима? - попита заинтересовано тя.
Терин си отдъхна и се показа малко зад щита си.
- С теб не съм свършила! - изкряска жената и изпрати една брадва по брат си.
Той се захили злобно и отскочи на другата страна, за да избегне оръжието, летящо към него.
- Да. Отседнал е при един наш двоен агент - Мънч.
Деламон вдигна веждите си замислено. Това име не й говореше нищо. Не можеше да познава всичките си поданици ... А може би трябваше. Но сега не беше време за такива въпроси.
- Къде? - попита неволно Терин.
- В твоя гроб! - извика Китиара не на себе си и изгледа злобно Заи.
Той се изплези и се изсмя гръмко.
- В империята Алдер и по-точно в столицата.
Китиара замислено огледа върколака пред себе си. Той стоеше и трепереше от страх.
- Друго? - попита го тя.
- Няма нищо друго. - каза върколакът.
- Много добре. - усмихна се ехидно тя. - Върви си. - жената направи един отегчен жест с ръка.
Върколакът обърса потта от челото си и се затича към изхода. Китиара изгледа горкия си поданик и се засмя. Взе едно копие от земята и се прицели в него.
- На бас, че не можеш да го уцелиш в лявото око! - извика Терин.
Жената не отвърна нищо, а само хвърли копието. След секунди се чу тих стон и глух удар. Върколакът се строполи на земята. Терин се приближи до него и с върха на ботуша си бутна лицето му. Копието се беше забило точно в лявото око.
- Добра работа, сестро.
Китиара изсумтя:
- Радвай се, че гневът ми намаля, иначе нямаше да се разминеш толкова лесно!
- Обичам двубоите с теб, някой път мога да те победя. - смигна й Терин и се насочи към изхода. - Имам работа в княжество Девнол, ще говорим като се върна? - попита той сестра си.
- Върви и да убиеш нещо и за мен. - усмихна му се тя.
Терин излезе от залата и остави Китиара сама. Тя се хвана за главата и извика :
- Здрач!
Лилавият дракон влетя през един от огромните прозорци и кацна пред господарката си.
- Оставила съм ти малък ордьовър. - кимна тя към мъртвия върколак.
Здрач я изгледа благодарно и се насочи към трупа.
- А сега ще си направим разходка. - каза тя и извади една карта - Китиара възнамеряваше лично да се справи с Господаря на Времето.

Заглавие: Re: Из града ... Чет Юни 26, 2008 12:01 pm

Мандар се приближи до масата за мъчения, където беше окован един ноемис. Нощния елф допря нажежено желязо до бузата му. Разнесе се писък и миризма на изгоряло месо. Елфът се захили. Пленникът събра сили и го заплю. Червенокосия извади ятагана си и му преряза гърлото.
- Омръзна ли ти забавлението? - Разнесе се гласът на Китиара.
Мандар застана на едно коляно и наведе глава
- Господарке.
- Изправи се - кимна валхеру.- И се приготви. Отиваме в столицата на империята Алдер.
- Да господарке-отвърна нощния елф, поклони се и излезе от стаята

Заглавие: Re: Из града ... Пет Юни 27, 2008 1:33 pm

Терин измъкна меча си от гърдите на огромния трол, който до преди секунди се опитваше да го удари с боздугана си.
- Тази пък муха защо ми се пречка? - обърна се той мрачно към един човек, който стоеше настрана и наблюдаваше разигралата се сцена.
- Не знам, господарю. - отвърна страхливо мъжът.
Валхеру отегчено въздъхна и отново седна на трона си.
- Къде са проклетите танцьорки дявол да ги вземе?! - Терин беше неспокоен.
Вече от час чакаше да пристигнат три нови елфи за негови компаньонки, но те все не идваха. Валхеру имаше слабост към красивите жени и през всичките си 4000 години никога не се беше лишавал от тяхно присъствие. Затова сега забавянето им го правеше раздразнителен.
- Власт! - извика Терин забарабани нервно с пръстите си по дръжката на трона си.
След секунди се чу мощев рев, който накара всички в залата да запушат уши и в стаята влетя черният дракон. Той се озъби зловещо на присъстващите и се приближи до Терин.
- Викал сте ме, господарю? - прозвуча гласа на черното чудовище.
- Кажи ми, Власт, кой от всичките тук искаш да хапнеш? - попита валхеру.
Драконът не отговори ами се извъртя бъзро и захапа един нощен елф. Жертвата му даже намяше време да извика. Кръв опръска всички в помещението, дори и лицето на Терин. Той обърса кръвта с пръсти и ги приближи до устните си. Топлият й вкус като че ли вля нови сили във него и той се усмихна. Точно тогава в залата влетя един върколак и изкрещя:
- Някой е спрял кервана с танцьорките и те са избягали!
Валхеру се надигна бавно от стола си без да каже нищо. Мразеше някой да проваля плановете му, още по-малко забавленията му. Поданиците му се страхуваха много повече от мълчанието му, от колкото от изразения му гняв. Терин се приближи бавно до върколака, като по пътя му всички в залата се покланяха до земята.
- Мразя лошите новини! - изсъска той и хвана върколака за гушата.
Терин беше три глави по-висок от него и го вдигна във въздуха. Съществото започна да се души, но валхеру не отхлаби захвата си. След една минута на пълно мълчание, вестоносецът изцъкли очите си и спря да се съпротивлява. Заи хвърли трупа му в пастта на Власт, който изръмжа от удоволствие. Без да продума нищо Терин тръгна към вратата на залата. Когато застана на прага се обърна и се огледа. В очите му се четеше някаква лудост.
- След като приключиш тук те чакам пред главната порта на двореца. - се обърна Терин към дракона си.
Съществото изрева мощно. Знаеше какво следва. Всички, които бяха в залата започнаха да пищят и да бягат насам-натам. Терин излезе спокойно и заключи вратата. Зад себе си той остави Власт, който пируваше доволно с присъстващите в стаята, които бяха днешната му вечеря.

Заглавие: Re: Из града ... Пет Юни 27, 2008 10:52 pm

- Какъв е този бардак?! - разкрещя се Китиара щом влезе в тронната зала.
Стените бяха опръскани с кръв, по пода се въргаляха меса и кости, а стените бяха леко опърлени на места.
- Ще те убия Терин, лично ще ти извия врата и с него ще нахраня дракона ти! - жената беше бясна.
Само за една вечер беше оставила идиотския си брат сам и навсякъде цареше хаос и безпорядък.
- Само ми падни! Ще те одера, ще те изпека на бавен огън ... - си мърмореше Китиара, докато излизаше ядосана от залата.
Тя се насочи към едно стълбище. Стените бяха целите от черен мрамор, а стъпалата от бял. По стените висяха огнени сфери, които осветяваха стълбището на кулата. Валхеру взимаше по няколко стълби наведнъж с изключителна бързина. Когато стигна върха тя се приближи до една врата. Докосна я с ръка и изрече няколко думи. Тежкото дърво изскърца и Китиара влезе в стаята. Тя се приближи до бюрото, което беше в пълен бепорядък и започна да изважда различни пергаменти. Разглеждаше книги, претърсваше чекмеджета - очевидно търсеше нещо. Изведнъж погледът й се спря на малкото огледало закачено на стената. То сияеше в синьо. Жената се приближи до него и я побиха тръпки. Лъхна я сковаващ студ, който всякаш я вцепени. Драконовата повелителка стоя така няколко мунути и внезапно се отблъсна назад.
- Разбрах. - каза тя отсечено и тръгна към бюрото.
Взе малко мастило и започна да пише. Винаги си записваше посланието, което получаваше от Старите богове чрез това огледало ...

Заглавие: Re: Из града ... Съб Юни 28, 2008 10:06 pm

Мандар търсеше господарите си и се чудеше как да им съобщи лошата новина. Срещна Китиара и наведе глава.
- Какво има?-запита валхеру.
- Попаднахме в засада на окото.- Нощният елф трепереше като лист при мисълта за това, какво го чака.- Само аз оцелях.
Китиара му перна един шамар, с който го запрати в стената и продължи по пътя си.
Трябваше да намери Терин.
Мандар се свести и огледа раните си. От плесницата му бяха избити три зъба, а от удара в стената имаше 2 счупени ребра, но се беше отървал леко. Дори много леко. affraid

Заглавие: Re: Из града ... Съб Юни 28, 2008 11:38 pm

Китиара мразеше лошите новини и тези, които й ги носеха си понасяха последствията. Някои не бяха сред живите, други бяха обезобразени, а някои се бяха отървали съвсем леко като Мандар.
- Ето те и теб! - извика жената при вида на Терин, който вървеше бавно към нея.
- Само не с твоите глупости! - започна той. - Омръзна ми, правих си пир и изпцапах, какво от това ще изчистя! - той продължи да върви бавно.
- Какво ти има? - нещо накара Китиара да забрави гнева си.
Терин не отвърна, а продължи да върви. Жената нямаше обяснение на държанието му.
" А ако наистина планува да ме убие и след това да предизвика Старите богове?" - Терин беше прочел на един пергамен, който беше паднал на двора, само откъслечни думи, но те веднага породиха съмнения в него. Можеше да означава всичко, но това съвсем не му беше харесало. Трябваше да си поговорят с Китиара, при това съвсем скоро.

Заглавие: Re: Из града ... Пон Юни 30, 2008 1:12 am

Мандар беше бесен от преживените унижения. Първо засадата а сега и това. Реши да си потърси отдушник за яда. За щастие в тъмницата имаше достатъчно "материал".
Нощният елф си избра млада жена от огнената раса и се зае с нея affraid

Заглавие: Re: Из града ... Вто Юли 01, 2008 3:50 pm

Китиара се разхождаше замислено. Скоро над Хелйдор щеше да падне мрак и тя щеше да се върне за Андер и групичката му, но нещо в държанието на Терин не й харесваше. Тя се насочи към подземията чувайки писъците на жена. Предполагаше, че брат й отново се "забавлява" с някоя нова жертва. Валхеру пристипи към тъмница, от където идваха писъците и бутна вратата. Но вместо да завари брат си тя видя Мандар. Той се сепна и остана да гледа жената като вцепенен. Тя се засмя гръмко и каза :
- Не си губиш времето, а?!
Китиара продължи да се смее отправяйки се към покоите на брат си, където Терин сигурно тренираше някоя от магиите си.

Заглавие: Re: Из града ... Вто Юли 01, 2008 4:24 pm

Когато Китиара отвори вратата на тъмницата Мандар реши, че е дошла да го довърши. Тя обаче си тръгна и той избърсвайки потта от челото си отново се зае с жертвата си. Изтезанието обаче му беше омръзнало затова реши друго. А й затворничката имаше хубаво тяло. Нощния елф запуши устата й и разкъса дрехите й. След това постави под тялото на жената дъска от която стърчаха пирони. Свали панталона си и отпуши устата й. Последвалият писък беше много по - силен и отчаян от предишните. В това време двамата валхеру...

Заглавие: Re: Из града ... Вто Юли 01, 2008 4:48 pm

Терин седеше и препрочиташе отново и отново думите изписани по пергамента. Те съвсем не бяха двусмислени, но пък бяха само откъслечни.
" Брат ... убия ... Старите и Новите ... довършат ... аз ... над всичко "
Само това се четеше, но то не говореше нищо хубаво ако Китиара беше решила да се справи с всички и да вземе властта над Хейлдор в свои ръце. Ако беше така, то Терин беше безполезен и сега го използваше само за лична изгода. Заи се ядоса още повече. С един яростен замах избута всички свитъци и карти на земята и изкрещя :
- Власт!
След секунди се чу плясък на криле и на огромната тераса кацна дракона на Терин. Валхеру с бърза крачка се отправи към него, но след секунда се спря закован от гласа на Китиара.
- Спри.
Той се обърна. Би я довършил още тук, но знаеше, че тя е прекалено важна за завръщането на Старите богове, защото само тя можеше да говори с тях в Огледалото. Терин не искаше да се занимава и тази глупости и беше предложил само тя да има контро над него. Колко наивно от страна на иначе умния валхеру. Той яростно смачка пергамента в юмрука си.
- Кажи. - просъска той.
Китиара го изгледа недоверчиво. Жената усещаше, че брат й е ядосан, при това на нея самата и се чудеше каква ли е причината. В този момент видя едно парче хартия в ръката му. Тя набързо си направи заключение, че е попаднал на някой от нейните "тайни" пергаменти, но просто не знаеше какво е прочел той.
- Ще дойдеш ли с мен в Алдер? - въпросът й го изненада.
Терин не беше чувал такова предложение от доста време и я изгледа мрачно. Явно хищната змия искаше да прикрие тайните се планове като го придума да отиде с нея. Явно тя си мислеше, че така му показва благоволение. Но Терин нямаше нужда от такова. Ако не беше толкова важна и хитра, досега да се беше справил с нея, но нещо му пречеше.
- Що за въпрос? - отвърна той на въпросът с въпрос.
- Ти или си толкова глупав, колкото си мисля, или просто се правиш на такъв?! - Китиара губеше търпение.
- И двете. - той я изгледа предизвикателно.
- Значи ще си говорим така? - жената стисна юмрук, за да запази самообладание.
- Значи ще си кроим планове да се избиваме взаимно, а? - валхеру сложи ръце на кръста си.
Китиара изрева яростно на ум, но външно остана все така хладнокръвна. Трябваше да играе неговата игра, за да я спечели.
- Не разбирам за какво говориш.
Терин се засмя и с помоща на левитацията изпрати късчето пергамент в ръцете на сестра си. Китиара го взе и разтвори. Изведнъж я обля вълна на облекчение. Глупакът не беше прочел нищо съществено. Все щеше да го излъже.
- Е? - попита Терин очаквателно.
- Глупак, не виждаш ли, че това е къс? - тя го захвърли на земята.
Заи не обичаше да го обиждат и затова извади предупредително меча си. Китиара го последва изваждайки секирата си. Днес беше в лошо настроение и беше изключително жестока, затова и не носеше копието, което използваше само, когато е в кондиция.
- И?
- След като е къс, вероятно си пропуснал някои имена и неща, нали?
Терин уя изгледа невярващо. Какво искаше да каже. Валхеру въздъхна тежко и каза :
- Изречението беше такова : " " Брат ми ще ми погоне да убия Андер, за да мога да изправя един срещу друг Старите и Новите богове. Старите ще довършат Новите и аз и Терин ще сме над всичко "
Заи стоеше на едно място и не можеше да повярва. Наистина това беше къс и на места думите, които не можеше да разчете бяха размазани. Той свали бавно меча си и го прибра в ножницата.
- Кога тръгваме? - попита той.
Това беше неговият начин да признае грешката си. Китиара се отпусна вътрешно. Явно Терин беше по-наивен, от колкото си мисли.
- След един час. - каза делово тя и излезе от покоите му прибирайки оръжието си.
" И все пак си мисли, че й вярвам!" засмя се вътрешно Терин. " Жалко, че е толкова умна, а ме подценява!". Той седна на бюрото си и отпи една глътка от чашата си посибана с рубини.

Заглавие: Re: Из града ... Сря Юли 02, 2008 9:21 pm

След един последен тласък Мандар се надигна от тялото на жената и закопча панталоните си. Тя не помръдваше, дори писъците бяха спрели. Нощният елф я огледа. Оказа се, че по време на изнасилването един пирон се е забил в сърцето й и сега е мъртва. Червенокосият преряза гърлото й, това му беше нещо като запазена марка и се отправи към стаята си, за да се изкъпи и да поспи. Evil or Very Mad

Заглавие: Re: Из града ... Пон Сеп 08, 2008 2:33 pm

Терин влезе в стаята със заложници. Беше в добро настроение заради провала на сестра си, но имаше нужда да се разведри малко. Беше си запазил една жена от огнената раса за по-късно. Огледа всички очаквайки да намери новата си жертва, но не я открие. Той изсъска недоволно, но вместо да избие пленниците както би направил друг път реши да ги остави. Имаше по-жестоки планове за тях тази вечер. Той се ухили злобно и тръгна по слабо осветявания коридор. Точно тогава мина покрай стаята за изтезания и видя трупа на жената, която търсеше. Тя очевидно беше изтезавана, бита, изнасилена и с прерязано гърло.
- Тантаус да е на помощ на онзи елф! - извика той и с бавни крачки се насочи към стаята на Мандор.
Елфът тъкмо се приготвяше да си ляга, когато Терин изби вратата от пантите с нечовешка сила и се приближи към елфа. Той отскочи на една страна, за да избяга, но не успя. Валхеру беше по-бърз и се пресегна внезапно. Мандор се насочи към вратата, но Терин го хвана за крака и го издърпа към себе си. С другата си ръка го хвана за косата и заби в стената. Приближи се опасно близо и извади кинжала си. Горкият елф си помисли, че е свършено. Валхеру прокара острието съвсем леко по врата му оставяйки тънка червена резка.
- И следващия път отново вземи нещо мое! - предупреди го Терин и го пусна на земята. Последва силен ритник, който изкара въздуха на Мандор. - Добре, че си важен за Китиара иначе днес щеше да е последния ден, в който виждаш жена!
След тази многозначителна заплаха Терин излезе бесен от стаята и се насочи към покоите си оставяйки Мандор сам с прецизната рана на врата си. Че щеше да оцелее беше сигурен, но знаеше, че това ще му остане и като белег ...

Заглавие: Re: Из града ... Пон Сеп 08, 2008 4:48 pm

Нощният елф се надигна с пъшкане и се тръшна на леглото проклинайки късмета си. Но откъде можеше да знае, че последната му жертва е запазена за Терин. Постепенно в ума му възникна опасна мисъл. Искаше да убие Терин. Не мислеше, че Китиара би възразила, но трябваше да бъде изключитиелно предпазлив. Постепенно Мандар заспа.

Заглавие: Re: Из града ... Вто Сеп 09, 2008 1:16 am

Китиара се загледа в червеникавата течност в чашата си. После съвсем бавно отпи една глътка. Знаеше, че за да успее трябва да премахне дядката. Прекалено много проблеми й беше създал. Ако искаше да върне Старите, трябваше Андер да го няма. По някакъв необясним начин той все се измъкваше и осуетяваше плановете й. Днес бе толкова близо, но той бе провалил всичко.
- По дяволите. - изруга тихичко тя.
А сега и Терин. Той се държеши все едно, че вече са равни, а тя не значи нищо. За жалост глупакът й трябваше, за да изпълни плановете си, но пък от друга страна беше единствения, който умее да оцелява след пристъпите й на ярост. Драконовата повелителка се усмихна на себе си. С брат си щеше да се справи по-късно. Сега имаше друга задача - Андер и компания да изчезнат. Тя помисли няколко минути и стана от мястото си.
- Извикай на Мандор. - заповяда Китиара на един вампир.
Той се поклони и изчезна. Само след секунди се върна с елфът, който се държеше доста странно. Жената забеляза раната на врата му, но не се поинтересува как я е получил. Беше видяла Терин бесен и имаше известни съмнения, че си го изкарал на елфът.
- Разкажи ми всичко за Реван. - каза изненадващо тя на Мандор. - Какво знаеш за семейството му?

Заглавие: Re: Из града ... Вто Сеп 09, 2008 8:55 am

Малко - отвърна елфът. - Четвърти и най-малкия син на един от най - влиятелните благородници в Алдер. Майка му, м-у другото и двамата му родители са мъртви, пък е сестра на Гергал.
- Онзи от окото, който ни причини толкова неприятности преди време? - запита Китиара.
- Същият. Него пък го видях за пръв път преди 7 години. Трябваше да уредя лични сметки с мой враг на име Галфорд. Реван пък му се оказа ученик и сгоден за внучката му. Тя беше доста хубава за човек.
- Продължавай - засмясе разбиращо валхеру.
- Та с помошниците ми убихме Галфорд, внучката и един от братята на Реван. Той как е оцелял нямам представа, но собственоръчно е избил тези, които бяха с мен. Друго не знам за него, освен че се движи в компанията на снежен вълк.

Заглавие: Re: Из града ... Вто Сеп 09, 2008 1:37 pm

- Значи иска да отмъсти и на теб. Тогава нещата се нареждат! – каза доволна Китиара.
- Кое се нарежда идеално? – попита Терин влизайки в стаята.
- Ти нямаш ли си друга работа, че подслушваш чуждите разговори? – жената видимо беше раздразнена от присъствието на брат си.
- Ти нямаш ли си друга работа ами се въргаляш с тоз елф? – Терин беше злобар по природа.
- Не повече от колкото ти! – озъби се тя.
- Не ти ли е под нивото малко? – продължи валхеру.
Китиара видимо губеше контрол. Проклетия й брат просто не знаеше кога трябва да спре. Всъщност не знаеше, че въобще не трябва да започва.
- Слушай ме, - тя стисна юмруци. – Имаме работа. Трябва да очистим Андер и компания, за да се доберем до това, което искаме.
- Елфът ли ти подсказа?! – засмя се Терин.
Китиара обаче продължаваше да се контролира.
- Ти намери начин да ги разкараме, пък кой ми го е казал няма значение. Като начало посъбери малко информация за елфата с тях, после за момчето, а накрая за дядката.
Терин изсумтя, но идеята да се прави на шпионин му хареса. Ако не можеше да открие информацията чрез шпионските похвати щеше добре да се позабавлява в стаята за изтезания. Без да отвърне нищо той се засмя и излезе от стаята оставяйки Китиара и нощния елф сами.
- Ти иди на повърхността и ми намери Маладикт. После го изпрати тук, а ти следвай групичката. Внимавай с дядката, не се приближавай много и ще нападаш само, когато получиш заповед от мен. Ясно?!
Драконовата повелителка рядко търпеше неподчинение, затова дори не изчака Мандар да каже нещо, а направи жест с ръка, който значеше, че е свободен.

Заглавие: Re: Из града ... Пет Сеп 12, 2008 4:15 pm

Червеноокият вампир не осъзнаваше как беше успял да се добере до зимния град, особено без кон, а само с помощта на изтощеното си прилепово тяло. Дори силите му в трансформирането бяха намалели и беше принуден да върви през по- голямата част от пътя. Подпря се на една стена в коридора и вдигна глава нагоре към тавана, взирайки се замислено. До сега не го бяха викали, не беше изпускал Меи от поглед от дълго време и сега за първи път беше толкова далече от нея. Пристъпи към стълбите, насочвайки се към тронната, но май нямаше голяма нужда да отива там...

Заглавие: Re: Из града ... Пет Сеп 12, 2008 4:21 pm

Защото Китиара тъкмо излизаше от залата. Тя вървеше бързо и енергично.
- А, Маладикт. Радвам се, че дойде толкова бързо.
Вампирът се усмихна и се поклони.
- Ама, изправи се! - усмихна се тя. - Имаме малко работа с теб.
Той се очуди доста.
- Искам да ми помогнеш в начинанието да разберем нещо повече за призрачния меч на елфата.
- И защо?
- Защото трябва да сме осведомени добре за противниците си. В това ще е нашата сила.
Китиара го подхвана под ръка виждайки изтощението изписано по лицето му.
- Но, защо първо не пийнеш нещо, за да си възвърнеш силите.
Те продължиха към огромната библиотека на Зимния град, която беше една от най-големите в цял Хейлдор. Докато вървяха Маладикт беше искрено изненадан от приветливото държание на иначе сдържаната и хладна Китиара.

Заглавие: Re: Из града ... Пет Сеп 12, 2008 5:05 pm

Вампирът се оглеждаше наоколо, сякаш за първи път идваше тук, но по- скоро се опитваше да запази спокойствие и да не попита на какво се дължи това държание от страна на Валхеру:
- Какво точно ви интересува покрай Джиерда, призрачният меч, господарке?- запита след малко, като приближиха вратите на библиотеката.

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 13, 2008 12:05 am

Китиара докосваше с деликатните си пръсти кориците на книгите. В ума й цареше пълен ред. Знаеше какво да прави и имаше резервен план за всяка ситуация. Умишлено не бе отговорила веднага на вампирът. Искаше той да посъбере силите си.
- Искам да знам всичко, Маладикт. Абсолютно всичко.

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 13, 2008 12:39 am

- Всичко, значи?- подсмихна се леко и скръсти ръце, обмисляйки някои неща:- Джиерда, това е името на меча и на духа, който всъщност е самият меч. Преди триста години Джиерда е била горска елфа, градинарка, но е била принесена в жертва на Старите Богове от зли чародеи и душата й била превърната в меч. Още от тогава била собственост на елфическия баща на Меи Джемил. По- късно попаднала в ръцете на един стар глупак, елф, който научил малката досадница на магии и боравене с оръжия, той й дал Джиерда и макар и двете да са заедно вече доста време, Меи не познава силата на меча. Това призрачно оръжие е творение на мрака и в ръцете на мрачно създание се чувства най- добре, силата й нараства многократно и според някои слухове, които съм чувал, тя Джиа може да слее душата си с душата и тялото на притежателя си, давайки му немислима мощ. Дешата на убитият от Джиерда става роб на меча завинаги, а само раненият...- вампирът замълча и присви очи:- Като мен, от преди години, не може да я докосне, докато тя не разреши, а е факт че Джиа не взема лесно положителни решения, доста инатлива и своенравна е, особено ако има достатъчно сила за да се контролира сама, без някой да я държи и да й казва това и онова. А силата й... тя идва от погълнатите души на убитите, храни се с блуждаещи души и призраци, затова може да се каже че обича гробищата.

Заглавие: Re: Из града ... Съб Сеп 13, 2008 1:21 pm

- Интересно. - каза замислена Китиара. - Значи казваш, че ще се чувства по-добре при създание на тъмнината.
Валхеру нямаше нищо против да прибави към колекцията си и този меч.
- Да. - каза кратко вампирът.
- А бихме ли могли да я изкушим да мине на наша страна? Имам предвид ако й обещаем, че ще получава всеки ден по някоя душа и е в ръцете на истински зъл господар, който не се стеснява да я използва постоянно ... Но явно има силна връзка с елфата ...

Заглавие: Re: Из града ... Нед Сеп 14, 2008 12:51 am

- Джиерда е сложна личност. Добър въпрос е това, дали може да бъде изкушена, но наистина не съм сигурен какво й се върти в съзнанието постоянно.- заговори Маладикт и притвори очи:- Тя не се подчинява на всеки, подбира господарите си според силата им и това дали са достойни да я държат в ръцете си, понякога е арогантна, особено ако е решила да върви сред живите като една от тях, а връзката й с елфата идва от кръвта. Във вените на Джемил тече кръвта на Слънчев елф, на когото мечът е бил верен в продължение на стотина или двеста години, нещо като наследствена привързаност. Предполагам, че Джиа спокойно ще се предаде в ръцете Ви, господарке, дори сама ще Ви потърси, ако премахнем Меи... завинаги.- отвори очи и те просветнаха лукаво, само при мисълта за смъртта на елфата.

Заглавие: Re: Из града ... Нед Сеп 14, 2008 1:22 am

- Значи ще се заемем и с това.
Китиара забеляза задоволството на Маладикт при споменаването за разправяне с Меи. Очевидно я мразеше доста. Валхеру се усмихна на ум. Щеше да използва омразата му в своя полза и хем щеше да убие малката досадница и да му угоди, хем щеше да се сдобие с прекрасно оръжие.
- Ако искаш можеш да си починеш, а след това искам да занесеш един пергамент на Терин. Той трябва да е в Алдер. Обича да се трансформира във човек с бяла коса и черни кичури. Най-често носи катана. Ще го познаеш. Ела след три часа тук. След като изпълниш задължението си можеш отново да тръгнеш след Меи.
Валхеру остави вампирът сам и излезе от библиотеката отправяйки се към своята кула.

Заглавие: Re: Из града ... Пон Сеп 15, 2008 12:53 am

Минута след като Валхеру напусна помещението Валадикт се отпусна на един стол и опря чело в плота на масата:
- Проклета да си Джемил, ти и всичко заобикалящо те. Но скоро...- вдигна глава и се усмихна лукаво, а очите му просветнаха в алено:- Скоро, единственото което смяташ за лично свое, ще принадлежи на господарите, а душата ти ще бъде пленница на призрачния меч.