Меи Сентмирамитта Джемил

1. Име: Меи Сентмирамитта Джемил

2. Възраст: 18 години

3. Раса: полу- елф ( слънчев елф )

4. Външен вид:
истинската й елфическа форма, която от време на време крие с магии- EDIT
човешката й форма, това на което я научил възрастният елф, в повечето случаи се придвижва в този вид
~ ~ ~
когато Джиа ( душата й) се слее с душата и тялото на Меи

5. История: Меи е родена в Княжество Девнол. Историята на семейството й е по- стара от век. Когато майка й била дете и работела с родителите си от далечния път се задала тайнствена фигура. Бил мъж, слънчев елф със снежнобяла и дълга коса и кристалносини очи. Бил ранен и майка й му помогнала. Той не помнел кой е и от къде точно идва, но бил много добър в магиите и разбирал от оръжия повече от необходимото на жителите от околността. Някои не били доволни от способностите на белокосият елф и се разбунтували срещу него, в опита си да го защити майката на Меи пострадала тежко. Елфът опитал да я спаси, като я възкреси, но по този начин жертвал себе си и предал цялата си сила на момичето, като оставил след себе си и множество бижута със символично значение и древни руни. С годините тя растяла, но значително по- бавно и възрастта, стареенето не й се отразявали както на другите на нейните години. Майка й придобила елфическото безсмъртие, до раждането на първото дете, когато започнала да старее като нормален човек. Когато Меи се родила семейството било шокирано, майка й знаела че детето й ще е различно, независимо че се омъжила за човек, който се водел баща на Меи. Бебето било с елфически уши и бели кичури, същите като на онзи елф. С годините тя израснала и магическите й способности се проявили което подразнило останалите и тя самата била тормозена много, майка й разказала за миналото си и за белокосият странник, който я спасил и Меи приела този елф за своя истински баща. Един ден, когато тя била на 13 в селцето й се появил друг странник, който я търсел от дълго време. Също бил елф, но с черна коса и бил незрящ. Казал й, че ще я научи на всичко, което елфическият й баща умеел и момичето се съгласило, макар че родителите й и останалите хора били против. Тайно тя се упражнявала извън селището си, като този елф се явявал като нейния първи учител. Той я и научил как да прикрива елфическата си външност, да видоизменя ушите и сменя цвета на белите коси като ги прави изцяло сини, тъй като друг цвят не могат да приемат и причината за това е неизвестна. Научил я на магия и как да борави с меч, като първоначално започнала с обикновена тояга, а с месеците и с други оръжия, оказал се бивш учител в една от академиите по магия, но тежка рана от някогашно сражение не му позволявала да продължи да преподава. След години той й съобщил, че неговото време изтича, а тя трябва да открие причинилият смъртта на баща й. Вещица, която ранила белокосият елф преди години и по чиято вина той не помнел кой е. В подкрепа й дал меч с отровнозелен цвят и зловещо призрачно сияние. Името на меча е Джиерда ( на кратко Джиа) и притежава специфични способности. Момичето приема това като основна цел в живота си и просто бяга от вкъщи без да каже нищо на никого, така приела и името на елфическия си баща- Сентмирамитта, според думите на старият й учител, който обаче не й казва първото име на баща й а оставя тя сама да го открие... от тогава до сега обикаля сама вече две години, усъвършенствайки способността си да черпи енергия и сили от слънчевите лъчи.

6. Оръжия: освен мълниеподобните магии и лилавите пламъчета, разполага с зелен меч с леко извито острие. Самият меч представлява духът на елфка, живяла преди 300 години, но провинила се и превърната в зловещо призрачно оръжие. Името й е Джиерда и като дух, не оръжие, може да контролира душите на убитите от острието на меча. А в крайни случаи духът Джиа и тялото на Меи могат да се слеят в едно, като новопоявилото се същество е изключително злокобно и кръвожадно.
Джиерда- призрачният меч
Джиа- духът на меча
Меи е почитателка на мълниите и светкавиците, от пръстите на лявата й ръка често хвърчат искри които малко трудно контролира за разлика от тези в дясната й ръка. А лилавите пламъци, примесени с бяло сияние са любимата й игра- обича да рисува с такива пламъци, докато си почива, понякога обаче тези рисунки не изчезват а остават като горящи форми из въздуха, където ги е нарисувала.

7. Характер: като цяло Меи е много мила и добра, по някога е изключително тиха и спокойна, като не обича да е сред много хора и да общува, но понякога е трудно да й затворят устата, особено ако се почувства в свои води, а това се случва рядко, много умна и доста голяма хитруша. Научила се е да е коравосърдечна с повечето, които срещне и да се пази от всеки и всичко заради миналото си в родното си селище. Понякога е голям инат и дори да е тежко ранена, отказва да приеме каквато и да е помощ ( което се е случвало веднъж до сега, но тя пази част от ситуацията в тайна ). Обича да е сред природата и да наблюдава цъфтежа на растенията, да слуша гласовете на животните, като понякога прерисува някои животински форми с лилави пламъчета. Не е почитателка на лицемерието и лъжата, макар че на нея самата й се налага понякога да лъже за да се измъкне от тежки ситуации.

8. Допълнителни: преди няколко месеца открила изоставено черно вълче, малкото животинче било изоставено от глутницата и майката си и Меи го взела със себе си, грижейки се за него открила нещо уникално- то разполагало с черни криле на гърба си, които за момента се забелязват само като няколко перца.
вълчето- Маладикт

9. Принадлежност: Неутрална, сливайки се с Джиа може да е много зла, а в други ситуации добра до невинност.

10. Религия: от учителя си Меи е опознала всички Стари богове и вярва главно в тях, като на чело е Богът на Светлината- богът, пред който се прекланял елфическият й баща. В определени дни поднася цветни венци в стари храмове или олтари на Морт и Рит.

EDIT - името Сентмирамитта.

Изключително добра героиня. Добре дошла и приятно изкарване във форума! :]

Това са майката и човешкия баща на Меи.

Майка й- Лилит:

Баща й- Емилиен:

Време е за втория ми герой, едно злодейче.

1. Име: Маладикт Пъркс

2. Възраст: 113

3. Раса: вампир

4. Външен вид:

5. История:
Маладикт не е чистокръвен вампир, когато е бил на 17 е бил ухапан от чистокръвен и външността му се е запазила около век след това без да се изменя и една черта в него.
Познава семейството на Меи, родителите й и също така елфическия й баща и още от миналото има сметки за уреждане с него, но след смъртта на белокосият елф ново преобразуваният вампир решава, че може да си отмъсти на всички с неговата кръв.
Преди години, когато Меи е била дете е имала сблъсък с него, в който тя се разминава с охлузени лакти, а той с рана през гърдите от самоконтролиращото се тогава оръжие Джиерда. Вампирът изчезва, като потънал в дън земя, но оставя след себе си обещание, че някой ден ще се върне и ще довърши започнатото преди век.
Преди да бъде ухапан, Маладикт е бил нощен елф.

6. Оръжия:
Освен магиите, които използва почти постоянно, разполага със дълга сабя с леко извит връх, използва вампирската си способност за почти светкавично движение и острите като ножове нокти.

7. Характер:
Арогантен и самовлюбен, но доста хитър и лукав подлец. Добър измамник, лъжец и изкусен крадец, но предпочита да убива жертвите си и тогава да им взима парите.

8. Допълнителни:
Белегът от Джиерда още се откроява на гърдите му, а най- лошото е че в близост до меча вампирът усеща и болка.

9. Принадлежност:
Лошко

10. Религия: Почита Старите Богове, макар и вече да не вярва в тях, но е верен представител на техните принципи и желания.