Любими поети?

Имате ли любими поети ? Споделете ги с нас тук. Можете да постнете някой техен стих, за да разберем с какво са ви грабнали.

Ами Недялко Йорданов, Камелия Кондова и Дамян Дамянов.

Ето едно на Недялко Йорданов :
1. И Все пак ...

Вървим... През временния свят.
И от кога... Не помня вече.
Началото е тъй далече.
А няма връщане назад.

А няма връщане назад...
Дори да спрем...Да се обърнем.
Недей.... Не можем да се върнем...
В тоз илюзорен кръговрат.

Там, сред настръхналия град...
Със любовта си незаконна...
Объркана... Демисезонна...
Но няма връщане назад.

Любов – най-нежният преврат.
Каприз... Случайност... Авантюра...
Най-сладостната диктатура.
Но няма връщане назад.

Но няма връщане назад
там в двора на онази църква...
Заспало времето похърква.
А бях нахален... Див... И млад...

Но няма връщане назад...
И няма смисъл да го има.
Завършва есен... Почва зима...
Последен леден маскарад.

И все пак... Все пак... На инат.
На пук на времето... Нарочно!
Макар да е еднопосочно
и няма връщане назад...

и на Дамян Дамянов

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?